Пътят на чая
С възраст от 2000 години, свързващ провинциите Юнан и Съчуан в Китай с най-високите плата на Тибет, пътят на чая е митичен маршрут, толкова красив, колкото и опасен. Този път, натоварен с история, икономически и социални сътресения, ни отвежда към корените на чая.
– Статия, извлечена от списанието Bruits de Palais 65 – страница 8 –
- Раждането на пътя на чая
- Чаят се превръща в разменна валута
- Пътят, място за срещи и обмен
- Пу Ер и печен Пу Ер
Раждането на пътя на чая
През 7-ми век, по време на династията Тан, чаят става много популярна напитка в Китай. Неговата употреба бързо се разпространява на запад: в Тибет, а след това и в Монголия, където караванният търговия, която е в основата на пътя на чая, оказва силно влияние върху неговото разпространение.
Чаят е въведен в Тибет през 641 г., когато китайската принцеса Вен Ченг се омъжва за тибетския крал Сронг-Бцан Сгам-по. Тя донася със себе си чай от Съчуан и запознава тибетското население с тази напитка. Тогава чаят се е предлагал под формата на пресовани тухли, които се пекат, преди да бъдат смлени на прах и смесени с вряла вода. Към тях се добавят някои съставки като сол или подправки.
Прочети повечеТибетците открили и харесали тази напитка, която смесвали с масло от як, за да получат успокояваща напитка с силен, солен и леко мазен вкус.
Поради климата в техния край, който не е благоприятен за земеделието, храната им се състои почти изцяло от месо. По този начин чаят се превръща в чудесно допълнение към храната: тази напитка не само е стимулираща, но и им помага да усвояват по-добре месото.
Без съмнение именно заради тези си свойства чаят се превръща в основна напитка за тибетците.
Чаят се превръща в разменна валута
Китайците се възползват от тази мания на тибетците, а по-късно и на монголците, към чая, като превръщат тази ежедневна напитка в стока. Така чаят се превръща в разменна валута.
С цел да развият военната си мощ, китайците заменяха чая от Юнан и Съчуан срещу коне от Тибет и Монголия, известни като най-добрите ездитни животни. Един кон се разменяше срещу около 60 кг чай.
Това бе началото на Cha Ma Gu Dao (буквално „караванният път на чая и конете” на мандарин), път, който бе използван в продължение на повече от 15 века.
Освен силно влияние върху развитието на Китай през вековете, този път допринесе и за разцвета на търговията между империята и съседните й страни. От 11-ти век нататък чаят на плочи се превърна в основния продукт за обмен между Китай и Тибет, а пътят беше основната ос на търговията в Югоизточна Азия.
Прочети повечеПоради практични съображения и за улесняване на транспорта, зеленият чай се пресова в питки с тегло от 500 г до 3 кг. Те се шият в торби от животинска кожа и се превозват с каравани от мулета и якове до столицата на Тибет по време на дълго пътуване, което трае 6 месеца. При контакт с животните, топлината и влагата, чаените питки леко ферментират и придобиват много специфичен аромат.
Този вид чай днес наричаме суров Пу Ер, който черпи името си от едноименния град, разположен в равнините на Юнан.
Пътят, място за срещи и обмен
Хиляди каравани следваха този 2250-километров път, свързващ град Пу Ер с Лхаса, разположен във високопланинските райони на Тибет. Ча Ма Гу Дао позволяваше също така срещи между етнически групи и допринасяше за културния обмен. И днес повече от шестдесет народа са концентрирани по този път, който е богат на едно от най-значителните културни разнообразия в Китай.
Той е бил използван до 50-те години на миналия век и тази ос все още е запазена и днес. Чаят остава много популярен в Тибет, където все още се консумира по традиционен начин, смесен с масло от як. Значението на тази напитка е толкова голямо, че един тибетец изпива между 30 и 50 чаши на ден!
Pu Erh, от своя страна, допреди няколко години се консумираше основно в китайските диаспори. Оттогава насам той се радва на изключителна популярност в континентален Китай, благодарение на хилядолетната си история и признатите му лечебни свойства в китайската фармакопея.
Пу Ер и варен Пу Ер
Съществуват 2 вида Пу Ер. Първият, суровият Пу Ер, е пресован зелен чай, който с течение на времето, под въздействието на микроорганизми, естествено присъстващи в чая, ферментира. Вареният Пу Ер, наричан още черен, е по-нов: през 1973 г., в опит да възпроизведе процесите на стареене и естествена ферментация на суровия Пу Ер, фабриката в Куминг разработва рецепта за ускорена ферментация, която прилага върху листата на зеления чай. В крайна сметка този процес доведе до чайове с доста по-различни характеристики от суровите Пу Ер: влажните аромати, напомнящи подлес и изба, са по-изразени, а животинските нотки са по-силни.
История на чаяСписък с категориите на публикацията: Всичко за чая
Свързани статии
